За Арбанаси могат да се разкажат много интересни неща, но най-значимите от тях са се случили в годините на османското робство. Добре известно е например, че по тези места в околността живеят редица известни за времето си и богати фамилии, които са търсени от всички краища на света. Персия, Багдад и Индия са само малка част от местата, където те осъществяват продажба на своите стоки. По това време империята е твърде обширна и голяма и има нужда от постоянно освежаване на своята икономика. Годините на възход за селището са белязани най-вече от построяването на петте на брой цъкркви, но редом с тях изпъкват и красивите жилища. За съжаление има периоди, които не са толкова благоприятни за селището – например тогава, когато кърджалиите осъществяват своите набези. В резултат на това селището е многократно опожарявано и ограбвано, а пощадата на разбойниците не е достатъчна – следват епидемиите от чума и холера, които довършват започналата трагедия.
Герлово е мястото поне според видния историк Константин Иречек, откъдето главно започва новата преселническа вълна от българи към Арбанаси. Това става след 1810-та година, а още една по-популярна версия гласи, че хората идват от пределите на Еленския и Тревненския балкани. Богатството на историята на селището е значителна, като 144 запазени къщи и до днес поразяват със своя уникален архитектурен стил. Луксът и богатството за онова време ясно си личат, а не бива да забряме, че и днес тази дестинация е предпочитана от много туристи от цялата страна. Отрицателна тенденция се наблюдава при населението, което постепенно с годините все повече намалява. Докато през 1934-та е достигало 700 души, то през 2011-та е повече от два пъти по-малко – 303 души. Селището официално е признато за архитектурно – музеен резерват и става част от Стоте национални туристически обекта. Дори има печат в църквата Рождество Христово, който още веднъж красноречиво удостоверява значението на селището за туристическата индустрия. На петнадесети август местното население се чувства най-празнично, защото тъкмо на този ден се отбелязва Успение Богородично. Тогава в селището има различни празненства от летен тип, благодарение на които атмосферата на празничност се усеща осезаемо през целия ден.
За поне четирима известни личности се знае със сигурност, че са родени в Арбанаси, като един от тях е Софроний Врачански. От четиримата мъже тъкмо той е най-популярен, като първо е подстриган за монах, а после пише едно от своите най-известни произведения – Житие и страдание. За тази творба е повече от сигурно, че е писана в селището, иначе Врачански се прочува и с първия официален препис на История славянобългарска. Константин Ламбринов е популярен деец в областта на военното дело и отдава живота си за страната, загивайки по време на Първата световна война. През 1822-ра се ражда българският революционер Павел Грамадов, който умира точно в най-важната за България година – 1878-ма. Тогава се освобождаваме с помощта на Русия от османското робство на трети март. Панайот Кърджиев е роден през 1853-та и умира през 1929-та на възраст от 76 години. Ако има нещо, с което този мъж е известен, това е заемането на кметския пост за определено време във Варна.
